Анализ: Какво да правим с ответните удари на САЩ срещу проирански милиции в Ирак и Сирия
Трябваше да звучи опустошително и евентуално да се почувства по този начин за проиранските милиции от приемащия край. Но въздушните удари от петък вечерта против над 80 цели в Ирак и Сирия бяха – досега – сравнително стеснен отговор на най-тежката загуба на живот на американски военни в региона от почти три години.
Петък вечер се опита да звучи мощно, но евентуално няма да отекне дълго. Централното командване на САЩ каза, че Съединени американски щати са разположили тежки бомбардировачи — B-1B Lancer — за да ударят 85 цели на седем места. Може да се откри, че ударите са предизвикали повече вреди, когато слънцето изгрее. Но това надалеч не беше най-голямата болежка, която Пентагонът можеше да аргументи.
Може да има повече; Министърът на защитата на САЩ Лойд Остин допусна, че това е началото. Но в петък отговорът на Съединени американски щати продължи единствено 30 минути, сподели Белият дом. Беше малко, може би внезапно, само че не и потрес.
Това беше явен и обмислен избор. Администрацията на Байдън беше изправена пред съвсем невъзможна задача: Удряйте задоволително мощно, с цел да покажете, че го мислите, само че също по този начин да гарантирате, че съперникът ви може да поеме удара, без да се нахвърля в отговор. Съединени американски щати телеграфираха отговора си повече от пет дни, като висши чиновници на Съединени американски щати осведомиха за естеството му, неговата тежест и даже намекнаха за задачите му.
Това предизвестие евентуално е предопределено да понижи риска от недоразумения и може би да даде опция на целевите милиции да сменят местоположенията си и да понижат загубата на живот. Може също по този начин да е имало за цел да подсигурява, че ударите на Съединени американски щати няма да бъдат объркани с работата на Израел, което може да предизвика отмъщение против израелците и да рискува нов цикъл на ескалация.
Тази неустойчивост понижи опциите на Байдън до дребна част от опциите на Съединени американски щати. Когато неговият предшественик Доналд Тръмп уби през 2020 г. най-високопоставената военна фигура на Иран, командирът на силите Кудс Касем Сюлеймани, регионът беше далеч от ръба. Но рискът от пожар през 2024 година е най-високият от десетилетия. Грешките или непредвидените триумфи могат да доведат до спирали, а това може да докара до неминуем, по-широк спор.
Почти знамение е, че по-широк спор към този момент не е избухнал в Близкия изток четири месеца след нападението на палестинската въоръжена група Хамас против Израел и продължаващото нахлуване против Газа, което провокира. (Наистина, може да останете да се запитате, в случай че последните месеци не бяха задоволителни за първичните съдружници на палестинците да се намесят, какво би било?) И въпреки всичко от петък, макар продължаващото постепенно шупване на напрежение сред Съединени американски щати, техните съдружници, и многото поддръжници на Иран, по-широка война към момента остава малко евентуална.
Войните нормално се случват в редките случаи, когато и двете страни ги желаят, или в по-честия случай, когато страните определят открития конфликт е неизбежен, или от време на време, когато дипломатическото им пространство е изчерпано. Или се натъкват на тях посредством дива серпантина на ескалация.
Нито Иран, нито Съединените щати желаят война. Администрацията на Байдън има идни избори, в които не се нуждае от още едно скъпо премеждие в чужбина, проблеми с политиката си в Израел или растящи цени на петрола. Икономиката на Иран към момента е нестабилна, вътрешните безредици към момента не са далечни мемоари и има по-широки цели за голямо районно въздействие, издояване на техническите си връзки с Москва и очевидното темпово гонене на нуклеарно оръжие.
Именно заради тази рецесия – за която рядко се приказва, само че шумна във фоновия звук – може би Техеран и Вашингтон са щастливи да спестят директната си борба. От 7 октомври Иран усили обогатяването на уран до над 83%, засилвайки опасенията, че се доближава към способността за нуклеарна бомба, която упорства, че не желае.
Международната организация за атомна сила, която следи Организация на обединените нации, допуска, че обогатяването на уран в Иран може да се е забавило през последните седмици, само че вероятността за разпространяване на нуклеарни оръжия още веднъж е по-близка. Междувременно Вашингтон е благополучен да остави тази задаваща се рецесия отвън тематиките за диалози. И Техеран се задоволява с това да натиска главните си съперници, да взема решение вътрешните си проблеми и да заобикаля по-широк спор.
Вероятно ще последват рецензии към администрацията на Байдън, че не е употребила същия недодялан и мощен метод на Тръмп през 2020 година И въпреки всичко схващането, че мощта е единственото средство за прожектиране на мощ, е рисково. Съединени американски щати могат да нанесат доста вреди, където изискат, когато и да е. Решението на Байдън досега да не изпраща доста други американци да умрат в по-широк спор, в името на отмъщението за гибелта на трима от техните приятели, не е уязвимост, а признанието, че силата се дефинира от нейното премерено потребление. Неговите критици би било добре да помнят, че дръзкото ликвидиране на Солеймани от Тръмп не ни попречи да стигнем дотук.
